Диагностичен подход към преподаването

Когато учениците имат проблеми в училище, това може да се дължи на различни причини. Възможностите са безкрайни: от техните умения за създаване, запомняне и възприемане на съдържание, през грамотност, до тяхното ниво на ангажираност, към поведенчески и организационни въпроси, към действията на учителите, към пословичните проблеми вкъщи.

Изграждане на знания чрез диагностика

Диагностичният подход към преподаването се фокусира върху разбирането на индивидуалните потребности и знания на учениците. Чрез систематично оценяване и анализ на знанията им, учители могат да персонализират образователния опит и да създадат по-ефективна учебна среда, насърчавайки дълготрайно усвояване на материала.

Целта на диагностичното обучение е да установи проблема, как той е свързан с ученето, как това пречи на процеса на учене и дали всъщност учениците не отказват да прилагат нещо, което вече знаят.

Има няколко стъпки, които трябва да предприемете при диагностичния подход:

1. Създайте фундаментална учебна програма и учебни помагала, които да разкриват проблемните ученици от самото начало.

2. Завършете всички липсващи или непълни задания – следващата стъпка в диагностичното обучение е свързана с индивидуални задачи. Ако учениците не завършат работата (практическите задачи), те не могат да се подобрят. Идеята обаче е всеки ученик да завърши всяка задача. Ако това не стане, трябва да намерите отговор на въпроса, дали не са могли, или не са искали да го направят.

3. Разграничаване на оценките спрямо стандартите – следващата стъпка в диагностичното преподаване е да се разграничи оценката въз основа на определен брой фактори за оценка на формата, познания за историята и т.н.

4. Изолирайте и приоритизирайте стандартите за овладяване – като се има предвид, че по-горе просто предоставяте алтернативна форма на една и съща оценка, тази стъпка Ви позволява да разчупите нещата по-нататък, за да можете да определите по-точно проблемите. Това означава, че ще вземете задание, изпит, проект и т.н. и ще го промените значително. Намалете броя на стандартите, които се оценяват наведнъж, намалете броя на стъпките в заданието и/или задайте приоритет от кои стандарти сте най-заинтересовани и започнете от там.

5. Изберете нови материали/ресурси, които предлагат по-прозрачна илюстрация на стандарта – проблем, диаграма, поема, роман, приложение или друг ресурс, който прави целта на „урока“ или ученето възможно най-прозрачна. Намалете необходимостта студентите да анализират, оценяват, да правят критични преценки и т.н.

6. Ежедневна употреба на графиката за излизане на учениците – нуждаете се от ежедневна информация за това, как студентът взаимодейства със съдържанието. Това ще Ви помогне да видите дали проблемът е мотивация, организация или нещо напълно академично.

7. Определяне на целите на ученика и мониторинг на прогреса – необходимо е заедно с ученика да поставите необходимите цели и да следите ежедневно напредъка му.

Голямата идея зад диагностичното обучение е да премахва бариерите пред разбирането на учениците. Когато учениците имат проблеми, трябва да сте в състояние систематично да ги идентифицирате и поправите.

Понякога помага и индивидуални уроци по английски.